основателност

Речник на българския език

основа̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • основателнуст
  • основатилност
  • основатилнуст
  • оснувателност
  • оснувателнуст
  • оснуватилност
  • оснуватилнуст
  • уснователност
  • уснователнуст
  • усноватилност
  • усноватилнуст
  • уснувателност
  • уснувателнуст
  • уснуватилност
  • уснуватилнуст
  • основателнос
  • основателнус
  • основатилнос
  • основатилнус
  • оснувателнос
  • оснувателнус
  • оснуватилнос
  • оснуватилнус
  • уснователнос
  • уснователнус
  • усноватилнос
  • усноватилнус
  • уснувателнос
  • уснувателнус
  • уснуватилнос
  • уснуватилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-но-ва-тел-ност
членувано ос-но-ва-тел-ност-та
мн.ч. ос-но-ва-тел-нос-ти
членувано ос-но-ва-тел-нос-ти-те
звателна форма