осланяване

Речник на българския език

осланя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осланявъне
  • ослъняване
  • ослънявъне
  • усланяване
  • усланявъне
  • услъняване
  • услънявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ла-ня-ва-не
членувано ос-ла-ня-ва-не-то
мн.ч. ос-ла-ня-ва-ния
членувано ос-ла-ня-ва-ни-я-та