оскотяване

Речник на българския език

оскотя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оскотявъне
  • оскутяване
  • оскутявъне
  • ускотяване
  • ускотявъне
  • ускутяване
  • ускутявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ко-тя-ва-не
членувано ос-ко-тя-ва-не-то
мн.ч. ос-ко-тя-ва-ния
членувано ос-ко-тя-ва-ни-я-та