осколочен

Речник на българския език

осколочен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-ко-ло-чен
непълен член ос-ко-лоч-ния
пълен член ос-ко-лоч-ни-ят
ж. р. ос-ко-лоч-на
членувано ос-ко-лоч-на-та
ср. р. ос-ко-лоч-но
членувано ос-ко-лоч-но-то
мн. ч. ос-ко-лоч-ни
членувано ос-ко-лоч-ни-те