осигурител

Речник на българския език

осигурѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осегорител
  • осегоритил
  • осегурител
  • осегуритил
  • осигорител
  • осигоритил
  • осигуритил
  • усегорител
  • усегоритил
  • усегурител
  • усегуритил
  • усигорител
  • усигоритил
  • усигурител
  • усигуритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оси-гу-ри-тел
непълен член оси-гу-ри-те-ля
пълен член оси-гу-ри-те-лят
мн.ч. оси-гу-ри-те-ли
членувано оси-гу-ри-те-ли-те
бройна форма оси-гу-ри-те-ли
звателна форма оси-гу-ри-те-лю