осен

Речник на българския език

1. о̀сен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мн. о̀сени, (два) о̀сена, м. Вид дърво — ясен.
прил. о̀сенов, о̀сенова, о̀сеново, мн. о̀сенови.

Грешни изписвания (1)

  • осин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. осен
непълен член ос-ния
пълен член ос-ни-ят
ж. р. ос-на
членувано ос-на-та
ср. р. ос-но
членувано ос-но-то
мн. ч. ос-ни
членувано ос-ни-те

2. Осен — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • осин

Връзки