осеменител

Речник на българския език

осеменител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осе-ме-ни-тел
непълен член осе-ме-ни-те-ля
пълен член осе-ме-ни-те-лят
мн.ч. осе-ме-ни-те-ли
членувано осе-ме-ни-те-ли-те
бройна форма осе-ме-ни-те-ли
звателна форма осе-ме-ни-те-лю