освободител

Речник на българския език

освободѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

освободѝтелят, освободѝтеля, мн. освободѝтели, м. Човек или група хора, които освобождават.

Грешни изписвания (15)

  • освободитил
  • освобудител
  • освобудитил
  • освубодител
  • освубодитил
  • освубудител
  • освубудитил
  • усвободител
  • усвободитил
  • усвобудител
  • усвобудитил
  • усвубодител
  • усвубодитил
  • усвубудител
  • усвубудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-во-бо-ди-тел
непълен член ос-во-бо-ди-те-ля
пълен член ос-во-бо-ди-те-лят
мн.ч. ос-во-бо-ди-те-ли
членувано ос-во-бо-ди-те-ли-те
бройна форма ос-во-бо-ди-те-ли
звателна форма ос-во-бо-ди-те-лю