осакатяване

Речник на българския език

осакатя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осакатявъне
  • осакътяване
  • осакътявъне
  • осъкатяване
  • осъкатявъне
  • осъкътяване
  • осъкътявъне
  • усакатяване
  • усакатявъне
  • усакътяване
  • усакътявъне
  • усъкатяване
  • усъкатявъне
  • усъкътяване
  • усъкътявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оса-ка-тя-ва-не
членувано оса-ка-тя-ва-не-то
мн.ч. оса-ка-тя-ва-ния
членувано оса-ка-тя-ва-ни-я-та