оса

Речник на българския език

оса̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осѝ, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява без повод.• Като оси на мед. Разг. Настървено, с голямо желание.
Гнездо на оси.Разг. Струпване на врагове, сборно място на противници.

Грешни изписвания (3)

  • осъ
  • уса
  • усъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оса
членувано оса-та
мн.ч. оси
членувано оси-те
звателна форма