оръфване

Речник на българския език

оръфване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оръф-ва-не
членувано оръф-ва-не-то
мн.ч. оръф-ва-ния
членувано оръф-ва-ни-я-та