оръжѐйник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. оръжѐйници, м.
1. Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие.
2. Войник, който се грижи за изправността на оръжието във войскова част.
1. Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие.
2. Войник, който се грижи за изправността на оръжието във войскова част.
Грешни изписвания (7)
- оражейнек
- оражейник
- оръжейнек
- уражейнек
- уражейник
- уръжейнек
- уръжейник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оръ-жей-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | оръ-жей-ни-ка | |
| пълен член | оръ-жей-ни-кът | |
| мн.ч. | оръ-жей-ни-ци | |
| членувано | оръ-жей-ни-ци-те | |
| бройна форма | оръ-жей-ни-ци | |
| звателна форма | оръ-жей-ни-ко | |