ортогонален

Речник на българския език

ортогона̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ортогоналин
  • ортогунален
  • ортогуналин
  • ортугонален
  • ортугоналин
  • ортугунален
  • ортугуналин
  • уртогонален
  • уртогоналин
  • уртогунален
  • уртогуналин
  • уртугонален
  • уртугоналин
  • уртугунален
  • уртугуналин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ор-то-го-на-лен
непълен член ор-то-го-нал-ния
пълен член ор-то-го-нал-ни-ят
ж. р. ор-то-го-нал-на
членувано ор-то-го-нал-на-та
ср. р. ор-то-го-нал-но
членувано ор-то-го-нал-но-то
мн. ч. ор-то-го-нал-ни
членувано ор-то-го-нал-ни-те