орнаментен

Речник на българския език

орнаментен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ор-на-мен-тен
непълен член ор-на-мен-т-ния
пълен член ор-на-мен-т-ни-ят
ж. р. ор-на-мен-т-на
членувано ор-на-мен-т-на-та
ср. р. ор-на-мен-т-но
членувано ор-на-мен-т-но-то
мн. ч. ор-на-мен-т-ни
членувано ор-на-мен-т-ни-те