оркестратор

Речник на българския език

оркестратор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-кес-т-ра-тор
непълен член ор-кес-т-ра-то-ра
пълен член ор-кес-т-ра-то-рът
мн.ч. ор-кес-т-ра-то-ри
членувано ор-кес-т-ра-то-ри-те
бройна форма ор-кес-т-ра-то-ри
звателна форма ор-кес-т-ра-то-ре