ориндж

Речник на българския език

ориндж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ориндш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ориндж
непълен член орин-джа
пълен член орин-джът
мн.ч. орин-джи
членувано орин-джи-те
бройна форма орин-джа
звателна форма