ориенталец

Речник на българския език

ориента̀лец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. ориента̀лци, м.
1. Жител на Ориента.
2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента.

Грешни изписвания (15)

  • ореенталец
  • ореенталиц
  • ореинталец
  • ореинталиц
  • ориенталиц
  • ориинталец
  • ориинталиц
  • уреенталец
  • уреенталиц
  • уреинталец
  • уреинталиц
  • уриенталец
  • уриенталиц
  • уриинталец
  • уриинталиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ори-ен-та-лец
непълен член ори-ен-та-ле-ца
пълен член ори-ен-та-ле-цът
мн.ч. ори-ен-тал-ци
членувано ори-ен-тал-ци-те
бройна форма ори-ен-тал-ци
звателна форма ори-ен-та-ле-цо