оригня

Речник на българския език

оригня̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • орегнйа
  • орегнйъ
  • оригнйа
  • оригнйъ
  • урегнйа
  • урегнйъ
  • уригнйа
  • уригнйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ориг-ня
членувано ориг-ня-та
мн.ч. ориг-ни
членувано ориг-ни-те
звателна форма