оригиналничене

Речник на българския език

оригиналничене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ори-ги-нал-ни-че-не
членувано ори-ги-нал-ни-че-не-то
мн.ч. ори-ги-нал-ни-че-ния
членувано ори-ги-нал-ни-че-ни-я-та