орех

Речник на българския език

о̀рех съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀рехи, (два) о̀реха, м.
1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове.
2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна.
3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво.
същ. умал. о̀рехче, мн. о̀рехчета, ср.Играем си на орехи. Разг. Отнасям се несериозно към нещо.
Костелив орех. 1. — Човек, с когото трудно се работи.
2. Трудна, мъчна работа.

Грешни изписвания (1)

  • орих

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орех
непълен член оре-ха
пълен член оре-хът
мн.ч. оре-хи
членувано оре-хи-те
бройна форма оре-ха
звателна форма