орех

мн. о̀рехи, (два) о̀реха, м.
1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове.
2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна.
3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво.
същ. умал. о̀рехче, мн. о̀рехчета, ср.• Играем си на орехи. Разг. Отнасям се несериозно към нещо.
• Костелив орех. 1. — Човек, с когото трудно се работи.
2. Трудна, мъчна работа.