ореолче

Речник на българския език

ореолче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оре-ол-че
членувано оре-ол-че-то
мн.ч. оре-ол-че-та
членувано оре-ол-че-та-та