орен

Речник на българския език

о̀рен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

о̀рна, о̀рно, мн. о̀рни, прил. Който се оре. Орна земя.

Грешни изписвания (1)

  • орин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. орен
непълен член ор-ния
пълен член ор-ни-ят
ж. р. ор-на
членувано ор-на-та
ср. р. ор-но
членувано ор-но-то
мн. ч. ор-ни
членувано ор-ни-те

Връзки