орел

Речник на българския език

орѐл съществително име, мъжки род (тип 33a) редактиране

Значение

мн. орлѝ, (два) орѐла, м.
1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности.
2. Прен. За смел, горд, силен човек.
Като орел на мърша.Разг. С настървение, алчно.
Орел, рак и щука. — Несговорни хора, които не могат да свършат някаква работа.
С орлите живея.Разг. Много дълго живея.

Грешни изписвания (1)

  • урел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орел
непълен член оре-ла
пълен член оре-лът
мн.ч. ор-ли
членувано ор-ли-те
бройна форма оре-ла
звателна форма ор-льо