ордина̀рец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. ордина̀рци, м. Истор. Войник, който е изпълнявал лични услуги или служебни поръчения на офицер; вестовой.
Грешни изписвания (7)
- орденарец
- орденариц
- ординариц
- урденарец
- урденариц
- урдинарец
- урдинариц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ор-ди-на-рец | |
|---|---|---|
| непълен член | ор-ди-на-ре-ца | |
| пълен член | ор-ди-на-ре-цът | |
| мн.ч. | ор-ди-нар-ци | |
| членувано | ор-ди-нар-ци-те | |
| бройна форма | ор-ди-нар-ци | |
| звателна форма | ор-ди-на-ре-цо | |