органѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
органѝчна, органѝчно, мн. органѝчни, прил.
1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход.
2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство.
3. Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист.
4. Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения.
• Органична химия. — Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.
1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход.
2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство.
3. Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист.
4. Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения.
• Органична химия. — Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- органичин
- оргъничен
- оргъничин
- урганичен
- урганичин
- ургъничен
- ургъничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ор-га-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ор-га-нич-ния | ||
| пълен член | ор-га-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | ор-га-нич-на | ||
| членувано | ор-га-нич-на-та | ||
| ср. р. | ор-га-нич-но | ||
| членувано | ор-га-нич-но-то | ||
| мн. ч. | ор-га-нич-ни | ||
| членувано | ор-га-нич-ни-те | ||