оранжев

Речник на българския език

ора̀нжев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ора̀нжева, ора̀нжево, мн. ора̀нжеви, прил. Който има цвят на портокал. Оранжева блуза.

Грешни изписвания (7)

  • оранжив
  • уранжев
  • уранжив
  • оранжеф
  • оранжиф
  • уранжеф
  • уранжиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оран-жев
непълен член оран-же-вия
пълен член оран-же-ви-ят
ж. р. оран-же-ва
членувано оран-же-ва-та
ср. р. оран-же-во
членувано оран-же-во-то
мн. ч. оран-же-ви
членувано оран-же-ви-те