1.
опълчѐнец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. опълчѐнци, м.
1. ист. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 –
78. . Опълченците на Шипка.
2. Остар. Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.
1. ист. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 –
78. . Опълченците на Шипка.
2. Остар. Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.
Грешни изписвания (7)
- опалченец
- опалчениц
- опълчениц
- упалченец
- упалчениц
- упълченец
- упълчениц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опъл-че-нец | |
|---|---|---|
| непълен член | опъл-че-не-ца | |
| пълен член | опъл-че-не-цът | |
| мн.ч. | опъл-чен-ци | |
| членувано | опъл-чен-ци-те | |
| бройна форма | опъл-чен-ци | |
| звателна форма | опъл-че-не-цо | |
2.
Опълчѐнец
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Опалченец
- Опалчениц
- Опълчениц