опус

Речник на българския език

о̀пус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀пуси, (два) о̀пуса, м.
1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му.
2. Прен. Разг. Творба, съчинение.
3. Разг. Пренебр. Клевета, донос.

Грешни изписвания (1)

  • опос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опус
непълен член опу-са
пълен член опу-сът
мн.ч. опу-си
членувано опу-си-те
бройна форма опу-са
звателна форма —

Връзки