оптимум

Речник на българския език

оптимум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ти-мум
непълен член оп-ти-му-ма
пълен член оп-ти-му-мът
мн.ч. оп-ти-му-ми
членувано оп-ти-му-ми-те
бройна форма оп-ти-му-ма
звателна форма