оптика

1. о̀птика — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. о̀птики, ж.
1. Само ед. Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления.
2. Само ед. Съвкупността от уреди, които използват постиженията на тази наука. Завод за оптика.
3. Магазин за очила и други оптически уреди.

Грешни изписвания (3)

оптека
оптекъ
оптикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		оп-ти-ка
ед.ч.	членувано	оп-ти-ка-та
мн.ч.		оп-ти-ки
мн.ч.	членувано	оп-ти-ки-те
звателна форма		—

2. оптика — ед. ч. непълен член

оптика е производна форма на оптик (ед. ч. непълен член).

3. оптика — бройна форма

оптика е производна форма на оптик (бройна форма).