опрятен

Речник на българския език

опрятен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опрътен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оп-ря-тен
непълен член оп-рят-ния
пълен член оп-рят-ни-ят
ж. р. оп-рят-на
членувано оп-рят-на-та
ср. р. оп-рят-но
членувано оп-рят-но-то
мн. ч. оп-рят-ни
членувано оп-рят-ни-те