опростяване

Речник на българския език

опростя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опростявъне
  • опрустяване
  • опрустявъне
  • упростяване
  • упростявъне
  • упрустяване
  • упрустявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-рос-тя-ва-не
членувано оп-рос-тя-ва-не-то
мн.ч. оп-рос-тя-ва-ния
членувано оп-рос-тя-ва-ни-я-та