опростителство

Речник на българския език

опростителство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-рос-ти-тел-с-т-во
членувано оп-рос-ти-тел-с-т-во-то
мн.ч. оп-рос-ти-тел-с-т-ва
членувано оп-рос-ти-тел-с-т-ва-та