опростеност

Речник на българския език

опростеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опростенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-рос-те-ност
членувано оп-рос-те-ност-та
мн.ч. оп-рос-те-нос-ти
членувано оп-рос-те-нос-ти-те
звателна форма