опростачване

Речник на българския език

опроста̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опростачвани
  • опростачвъне
  • опростачвъни
  • опрустачване
  • опрустачвани
  • опрустачвъне
  • опрустачвъни
  • упростачване
  • упростачвани
  • упростачвъне
  • упростачвъни
  • упрустачване
  • упрустачвани
  • упрустачвъне
  • упрустачвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-рос-тач-ва-не
членувано оп-рос-тач-ва-не-то
мн.ч. оп-рос-тач-ва-ния
членувано оп-рос-тач-ва-ни-я-та