определѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
определѝтелна, определѝтелно, мн. определѝтелни, прил. Който служи за определение или съдържа определение.
• Определителен член. — Спец. В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.
• Определителен член. — Спец. В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.
Грешни изписвания (31)
- определителин
- определитилен
- определитилин
- опредилителен
- опредилителин
- опредилитилен
- опредилитилин
- оприделителен
- оприделителин
- оприделитилен
- оприделитилин
- опридилителен
- опридилителин
- опридилитилен
- опридилитилин
- упределителен
- упределителин
- упределитилен
- упределитилин
- упредилителен
- упредилителин
- упредилитилен
- упредилитилин
- уприделителен
- уприделителин
- уприделитилен
- уприделитилин
- упридилителен
- упридилителин
- упридилитилен
- упридилитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | оп-ре-де-ли-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | оп-ре-де-ли-тел-ния | ||
| пълен член | оп-ре-де-ли-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | оп-ре-де-ли-тел-на | ||
| членувано | оп-ре-де-ли-тел-на-та | ||
| ср. р. | оп-ре-де-ли-тел-но | ||
| членувано | оп-ре-де-ли-тел-но-то | ||
| мн. ч. | оп-ре-де-ли-тел-ни | ||
| членувано | оп-ре-де-ли-тел-ни-те | ||