оправомощавам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	оп-ра-во-мо-ща-вам	оп-ра-во-мо-ща-ва-ме
2 лице	оп-ра-во-мо-ща-ваш	оп-ра-во-мо-ща-ва-те
3 лице	оп-ра-во-мо-ща-ва	оп-ра-во-мо-ща-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	оп-ра-во-мо-ща-вах	оп-ра-во-мо-ща-вах-ме
2 лице	оп-ра-во-мо-ща-ва	оп-ра-во-мо-ща-вах-те
3 лице	оп-ра-во-мо-ща-ва	оп-ра-во-мо-ща-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	оп-ра-во-мо-ща-вах	оп-ра-во-мо-ща-вах-ме
2 лице	оп-ра-во-мо-ща-ва-ше	оп-ра-во-мо-ща-вах-те
3 лице	оп-ра-во-мо-ща-ва-ше	оп-ра-во-мо-ща-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	оправомощавал съм	оправомощавала съм	оправомощавало съм	оправомощавали сме
2 лице	оправомощавал си	оправомощавала си	оправомощавало си	оправомощавали сте
3 лице	оправомощавал е	оправомощавала е	оправомощавало е	оправомощавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях оправомощавал	бях оправомощавала	бях оправомощавало	бяхме оправомощавали
2 лице	беше оправомощавал	беше оправомощавала	беше оправомощавало	бяхте оправомощавали
3 лице	беше оправомощавал	беше оправомощавала	беше оправомощавало	бяха оправомощавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще оправомощавам	ще оправомощаваме
2 лице	ще оправомощаваш	ще оправомощавате
3 лице	ще оправомощава	ще оправомощават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм оправомощавал	ще съм оправомощавала	ще съм оправомощавало	ще сме оправомощавали
2 лице	ще си оправомощавал	ще си оправомощавала	ще си оправомощавало	ще сте оправомощавали
3 лице	ще е оправомощавал	ще е оправомощавала	ще е оправомощавало	ще са оправомощавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да оправомощавам	щяхме да оправомощаваме
2 лице	щеше да оправомощаваш	щяхте да оправомощавате
3 лице	щеше да оправомощава	щяха да оправомощават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм оправомощавал	щях да съм оправомощавала	щях да съм оправомощавало	щяхме да сме оправомощавали
2 лице	щеше да си оправомощавал	щеше да си оправомощавала	щеше да си оправомощавало	щяхте да сте оправомощавали
3 лице	щеше да е оправомощавал	щеше да е оправомощавала	щеше да е оправомощавало	щяха да са оправомощавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	оправомощавал съм	оправомощавала съм	оправомощавало съм	оправомощавали сме
2 лице	оправомощавал си	оправомощавала си	оправомощавало си	оправомощавали сте
3 лице	оп-ра-во-мо-ща-вал оправомощавал е	оп-ра-во-мо-ща-ва-ла оправомощавала е	оп-ра-во-мо-ща-ва-ло оправомощавало е	оп-ра-во-мо-ща-ва-ли оправомощавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	оправомощавал съм	оправомощавала съм	оправомощавало съм	оправомощавали сме
2 лице	оправомощавал си	оправомощавала си	оправомощавало си	оправомощавали сте
3 лице	оп-ра-во-мо-ща-вал оправомощавал е	оп-ра-во-мо-ща-ва-ла оправомощавала е	оп-ра-во-мо-ща-ва-ло оправомощавало е	оп-ра-во-мо-ща-ва-ли оправомощавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм оправомощавал	била съм оправомощавала	било съм оправомощавало	били сме оправомощавали
2 лице	бил си оправомощавал	била си оправомощавала	било си оправомощавало	били сте оправомощавали
3 лице	бил оправомощавал бил е оправомощавал	била оправомощавала била е оправомощавала	било оправомощавало било е оправомощавало	били оправомощавали били са оправомощавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да оправомощавам	щяла съм да оправомощавам	щяло съм да оправомощавам	щели сме да оправомощаваме
2 лице	щял си да оправомощаваш	щяла си да оправомощаваш	щяло си да оправомощаваш	щели сте да оправомощавате
3 лице	щял да оправомощава щял е да оправомощава	щяла да оправомощава щяла е да оправомощава	щяло да оправомощава щяло е да оправомощава	щели да оправомощават щели са да оправомощават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм оправомощавал	щяла съм да съм оправомощавала	щяло съм да съм оправомощавало	щели сме да сме оправомощавали
2 лице	щял си да си оправомощавал	щяла си да си оправомощавала	щяло си да си оправомощавало	щели сте да сте оправомощавали
3 лице	щял да е оправомощавал щял е да е оправомощавал	щяла да е оправомощавала щяла е да е оправомощавала	щяло да е оправомощавало щяло е да е оправомощавало	щели да са оправомощавали щели са да са оправомощавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих оправомощавал	бих оправомощавала	бих оправомощавало	бихме оправомощавали
2 лице	би оправомощавал	би оправомощавала	би оправомощавало	бихте оправомощавали
3 лице	би оправомощавал	би оправомощавала	би оправомощавало	биха оправомощавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
оп-ра-во-мо-ща-вай	оп-ра-во-мо-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		оп-ра-во-мо-ща-ван
		непълен член	оп-ра-во-мо-ща-ва-ния
		пълен член	оп-ра-во-мо-ща-ва-ни-ят
	женски род		оп-ра-во-мо-ща-ва-на
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-на-та
	среден род		оп-ра-во-мо-ща-ва-но
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-но-то
множествено число			оп-ра-во-мо-ща-ва-ни
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		оп-ра-во-мо-ща-вал
		непълен член	оп-ра-во-мо-ща-ва-лия
		пълен член	оп-ра-во-мо-ща-ва-ли-ят
	женски род		оп-ра-во-мо-ща-ва-ла
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-ла-та
	среден род		оп-ра-во-мо-ща-ва-ло
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-ло-то
множествено число			оп-ра-во-мо-ща-ва-ли
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	оп-ра-во-мо-ща-вал
	женски род	оп-ра-во-мо-ща-ва-ла
	среден род	оп-ра-во-мо-ща-ва-ло
множествено число		оп-ра-во-мо-ща-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		оп-ра-во-мо-ща-ващ
		непълен член	оп-ра-во-мо-ща-ва-щия
		пълен член	оп-ра-во-мо-ща-ва-щи-ят
	женски род		оп-ра-во-мо-ща-ва-ща
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-ща-та
	среден род		оп-ра-во-мо-ща-ва-що
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-що-то
множествено число			оп-ра-во-мо-ща-ва-щи
		членувано	оп-ра-во-мо-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оп-ра-во-мо-ща-вай-ки