опо̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
опо̀рна, опо̀рно, мн. опо̀рни, прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка.
Грешни изписвания (3)
- опорин
- упорен
- упорин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | опо-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | опор-ния | ||
| пълен член | опор-ни-ят | ||
| ж. р. | опор-на | ||
| членувано | опор-на-та | ||
| ср. р. | опор-но | ||
| членувано | опор-но-то | ||
| мн. ч. | опор-ни | ||
| членувано | опор-ни-те | ||