опозицио̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
опозицио̀нна, опозицио̀нно, мн. опозицио̀нни, прил.
1. Който е свързан с опозицията или ѝ принадлежи. Опозиционен печат.
2. Който се противопоставя; враждебен, непримирим. Опозиционна проява.
1. Който е свързан с опозицията или ѝ принадлежи. Опозиционен печат.
2. Който се противопоставя; враждебен, непримирим. Опозиционна проява.
Грешни изписвания (31)
- опозецеонен
- опозецеонин
- опозеционен
- опозеционин
- опозицеонен
- опозицеонин
- опозиционин
- опузецеонен
- опузецеонин
- опузеционен
- опузеционин
- опузицеонен
- опузицеонин
- опузиционен
- опузиционин
- упозецеонен
- упозецеонин
- упозеционен
- упозеционин
- упозицеонен
- упозицеонин
- упозиционен
- упозиционин
- упузецеонен
- упузецеонин
- упузеционен
- упузеционин
- упузицеонен
- упузицеонин
- упузиционен
- упузиционин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | опо-зи-ци-о-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | опо-зи-ци-он-ния | ||
| пълен член | опо-зи-ци-он-ни-ят | ||
| ж. р. | опо-зи-ци-он-на | ||
| членувано | опо-зи-ци-он-на-та | ||
| ср. р. | опо-зи-ци-он-но | ||
| членувано | опо-зи-ци-он-но-то | ||
| мн. ч. | опо-зи-ци-он-ни | ||
| членувано | опо-зи-ци-он-ни-те | ||