оплюване

Речник на българския език

оплю̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оплювани
  • оплювъне
  • оплювъни
  • уплюване
  • уплювани
  • уплювъне
  • уплювъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-лю-ва-не
членувано оп-лю-ва-не-то
мн.ч. оп-лю-ва-ния
членувано оп-лю-ва-ни-я-та