опияняване

Речник на българския език

опияняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • опиънъване
  • опиъняване
  • опиянъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опи-я-ня-ва-не
членувано опи-я-ня-ва-не-то
мн.ч. опи-я-ня-ва-ния
членувано опи-я-ня-ва-ни-я-та