опитомявам

Речник на българския език

опитомя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

опитомя̀ваш, несв. и опитомя̀, св.
1. Какво. Приучвам диво животно към поведение на питомно. Опитоми едно мече.
2. Прен. Разг. Кого. Правя по-културен, по-възпитан.

Грешни изписвания (15)

  • опетомявам
  • опетомявъм
  • опетумявам
  • опетумявъм
  • опитомявъм
  • опитумявам
  • опитумявъм
  • упетомявам
  • упетомявъм
  • упетумявам
  • упетумявъм
  • упитомявам
  • упитомявъм
  • упитумявам
  • упитумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опи-то-мя-вам опи-то-мя-ва-ме
2 лице опи-то-мя-ваш опи-то-мя-ва-те
3 лице опи-то-мя-ва опи-то-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опи-то-мя-вах опи-то-мя-вах-ме
2 лице опи-то-мя-ва опи-то-мя-вах-те
3 лице опи-то-мя-ва опи-то-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опи-то-мя-вах опи-то-мя-вах-ме
2 лице опи-то-мя-ва-ше опи-то-мя-вах-те
3 лице опи-то-мя-ва-ше опи-то-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опитомявал съм опитомявала съм опитомявало съм опитомявали сме
2 лице опитомявал си опитомявала си опитомявало си опитомявали сте
3 лице опитомявал е опитомявала е опитомявало е опитомявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опитомявал бях опитомявала бях опитомявало бяхме опитомявали
2 лице беше опитомявал беше опитомявала беше опитомявало бяхте опитомявали
3 лице беше опитомявал беше опитомявала беше опитомявало бяха опитомявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опитомявам ще опитомяваме
2 лице ще опитомяваш ще опитомявате
3 лице ще опитомява ще опитомяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опитомявал ще съм опитомявала ще съм опитомявало ще сме опитомявали
2 лице ще си опитомявал ще си опитомявала ще си опитомявало ще сте опитомявали
3 лице ще е опитомявал ще е опитомявала ще е опитомявало ще са опитомявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опитомявам щяхме да опитомяваме
2 лице щеше да опитомяваш щяхте да опитомявате
3 лице щеше да опитомява щяха да опитомяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опитомявал щях да съм опитомявала щях да съм опитомявало щяхме да сме опитомявали
2 лице щеше да си опитомявал щеше да си опитомявала щеше да си опитомявало щяхте да сте опитомявали
3 лице щеше да е опитомявал щеше да е опитомявала щеше да е опитомявало щяха да са опитомявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опитомявал съм опитомявала съм опитомявало съм опитомявали сме
2 лице опитомявал си опитомявала си опитомявало си опитомявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опитомявал съм опитомявала съм опитомявало съм опитомявали сме
2 лице опитомявал си опитомявала си опитомявало си опитомявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опитомявал била съм опитомявала било съм опитомявало били сме опитомявали
2 лице бил си опитомявал била си опитомявала било си опитомявало били сте опитомявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опитомявам щяла съм да опитомявам щяло съм да опитомявам щели сме да опитомяваме
2 лице щял си да опитомяваш щяла си да опитомяваш щяло си да опитомяваш щели сте да опитомявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опитомявал щяла съм да съм опитомявала щяло съм да съм опитомявало щели сме да сме опитомявали
2 лице щял си да си опитомявал щяла си да си опитомявала щяло си да си опитомявало щели сте да сте опитомявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опитомявал бих опитомявала бих опитомявало бихме опитомявали
2 лице би опитомявал би опитомявала би опитомявало бихте опитомявали
3 лице би опитомявал би опитомявала би опитомявало биха опитомявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опи-то-мя-вай опи-то-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опи-то-мя-ван
непълен член опи-то-мя-ва-ния
пълен член опи-то-мя-ва-ни-ят
женски род опи-то-мя-ва-на
членувано опи-то-мя-ва-на-та
среден род опи-то-мя-ва-но
членувано опи-то-мя-ва-но-то
множествено число опи-то-мя-ва-ни
членувано опи-то-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опи-то-мя-вал
непълен член опи-то-мя-ва-лия
пълен член опи-то-мя-ва-ли-ят
женски род опи-то-мя-ва-ла
членувано опи-то-мя-ва-ла-та
среден род опи-то-мя-ва-ло
членувано опи-то-мя-ва-ло-то
множествено число опи-то-мя-ва-ли
членувано опи-то-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опи-то-мя-вал
женски род опи-то-мя-ва-ла
среден род опи-то-мя-ва-ло
множествено число опи-то-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опи-то-мя-ващ
непълен член опи-то-мя-ва-щия
пълен член опи-то-мя-ва-щи-ят
женски род опи-то-мя-ва-ща
членувано опи-то-мя-ва-ща-та
среден род опи-то-мя-ва-що
членувано опи-то-мя-ва-що-то
множествено число опи-то-мя-ва-щи
членувано опи-то-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опи-то-мя-вай-ки