опирам

Речник на българския език

опѝрам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

опѝраш, несв. и опера̀, св.; какво. Пера докрай; изпирам. Опрах мръсните дрехи.
Опирам пешкира.Разг. Изтърпявам лошите последствия от нещо, карат ми се за чужда вина.



опѝраш, несв. и опра̀, св.
1. Досягам до нещо; допирам. Дървото опира в прозорците.
2. Достигам нещо, което не позволява по-нататъшно движение. Кладенецът опря в каменен пласт.
3. Какво. Поставям нещо изправено до друго. Опря стълбата до къщата.
опирам се/опра се. 1. — Облягам се, крепя се о нещо или някого.
2. Прен. Надявам се на нещо или на някого. За да решиш задачата, трябва да се опреш на старите си знания.
3. Прен. Противопоставям се, противя се.
Опря ножът в кокала. — Настъпи решителният момент, пределът, когато не може да се търпи повече.
Опирам о камък. — Натъквам се на сериозни пречки, претърпявам неуспех.

Грешни изписвания (3)

  • опиръм
  • упирам
  • упиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опи-рам опи-ра-ме
2 лице опи-раш опи-ра-те
3 лице опи-ра опи-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опи-рах опи-рах-ме
2 лице опи-ра опи-рах-те
3 лице опи-ра опи-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опи-рах опи-рах-ме
2 лице опи-ра-ше опи-рах-те
3 лице опи-ра-ше опи-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опирал съм опирала съм опирало съм опирали сме
2 лице опирал си опирала си опирало си опирали сте
3 лице опирал е опирала е опирало е опирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опирал бях опирала бях опирало бяхме опирали
2 лице беше опирал беше опирала беше опирало бяхте опирали
3 лице беше опирал беше опирала беше опирало бяха опирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опирам ще опираме
2 лице ще опираш ще опирате
3 лице ще опира ще опират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опирал ще съм опирала ще съм опирало ще сме опирали
2 лице ще си опирал ще си опирала ще си опирало ще сте опирали
3 лице ще е опирал ще е опирала ще е опирало ще са опирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опирам щяхме да опираме
2 лице щеше да опираш щяхте да опирате
3 лице щеше да опира щяха да опират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опирал щях да съм опирала щях да съм опирало щяхме да сме опирали
2 лице щеше да си опирал щеше да си опирала щеше да си опирало щяхте да сте опирали
3 лице щеше да е опирал щеше да е опирала щеше да е опирало щяха да са опирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опирал съм опирала съм опирало съм опирали сме
2 лице опирал си опирала си опирало си опирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опирал съм опирала съм опирало съм опирали сме
2 лице опирал си опирала си опирало си опирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опирал била съм опирала било съм опирало били сме опирали
2 лице бил си опирал била си опирала било си опирало били сте опирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опирам щяла съм да опирам щяло съм да опирам щели сме да опираме
2 лице щял си да опираш щяла си да опираш щяло си да опираш щели сте да опирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опирал щяла съм да съм опирала щяло съм да съм опирало щели сме да сме опирали
2 лице щял си да си опирал щяла си да си опирала щяло си да си опирало щели сте да сте опирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опирал бих опирала бих опирало бихме опирали
2 лице би опирал би опирала би опирало бихте опирали
3 лице би опирал би опирала би опирало биха опирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опи-рай опи-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опи-ран
непълен член опи-ра-ния
пълен член опи-ра-ни-ят
женски род опи-ра-на
членувано опи-ра-на-та
среден род опи-ра-но
членувано опи-ра-но-то
множествено число опи-ра-ни
членувано опи-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опи-рал
непълен член опи-ра-лия
пълен член опи-ра-ли-ят
женски род опи-ра-ла
членувано опи-ра-ла-та
среден род опи-ра-ло
членувано опи-ра-ло-то
множествено число опи-ра-ли
членувано опи-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опи-рал
женски род опи-ра-ла
среден род опи-ра-ло
множествено число опи-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опи-ращ
непълен член опи-ра-щия
пълен член опи-ра-щи-ят
женски род опи-ра-ща
членувано опи-ра-ща-та
среден род опи-ра-що
членувано опи-ра-що-то
множествено число опи-ра-щи
членувано опи-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опи-рай-ки