опело

Речник на българския език

опело̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. опела̀, ср. Църковен обред при погребение.

Грешни изписвания (3)

  • опило
  • упело
  • упило

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-ло
членувано опе-ло-то
мн.ч. опе-ла
членувано опе-ла-та

Връзки