опарване

Речник на българския език

опа̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опарвани
  • опарвъне
  • опарвъни
  • упарване
  • упарвани
  • упарвъне
  • упарвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опар-ва-не
членувано опар-ва-не-то
мн.ч. опар-ва-ния
членувано опар-ва-ни-я-та