оньор

Речник на българския език

оньор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оньор
непълен член оньо-ра
пълен член оньо-рът
мн.ч. оньо-ри
членувано оньо-ри-те
бройна форма оньо-ра
звателна форма