онкотерапевт

Речник на българския език

онкотерапевт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • онкотерапефт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. он-ко-те-ра-певт
непълен член он-ко-те-ра-пев-та
пълен член он-ко-те-ра-пев-тът
мн.ч. он-ко-те-ра-пев-ти
членувано он-ко-те-ра-пев-ти-те
бройна форма он-ко-те-ра-пев-ти
звателна форма он-ко-те-ра-пев-те