оникс

Речник на българския език

о̀никс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Минерал с редуващи се разноцветни пластове, който е разновидност на ахата.

Грешни изписвания (1)

  • онекс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оникс
непълен член оник-са
пълен член оник-сът
мн.ч. оник-си
членувано оник-си-те
бройна форма оник-са
звателна форма