оневиняване

Речник на българския език

оневиня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оневеняване
  • оневенявъне
  • оневинявъне
  • онивеняване
  • онивенявъне
  • онивиняване
  • онивинявъне
  • уневеняване
  • уневенявъне
  • уневиняване
  • уневинявъне
  • унивеняване
  • унивенявъне
  • унивиняване
  • унивинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оне-ви-ня-ва-не
членувано оне-ви-ня-ва-не-то
мн.ч. оне-ви-ня-ва-ния
членувано оне-ви-ня-ва-ни-я-та