омършавея

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	омър-ша-вея	омър-ша-ве-ем
2 лице	омър-ша-ве-еш	омър-ша-ве-е-те
3 лице	омър-ша-вее	омър-ша-ве-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	омър-ша-вях	омър-ша-вях-ме
2 лице	омър-ша-вя	омър-ша-вях-те
3 лице	омър-ша-вя	омър-ша-вя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	омър-ша-ве-ех	омър-ша-ве-ех-ме
2 лице	омър-ша-ве-е-ше	омър-ша-ве-ех-те
3 лице	омър-ша-ве-е-ше	омър-ша-ве-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	омършавял съм	омършавяла съм	омършавяло съм	омършавели сме
2 лице	омършавял си	омършавяла си	омършавяло си	омършавели сте
3 лице	омършавял е	омършавяла е	омършавяло е	омършавели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях омършавял	бях омършавяла	бях омършавяло	бяхме омършавели
2 лице	беше омършавял	беше омършавяла	беше омършавяло	бяхте омършавели
3 лице	беше омършавял	беше омършавяла	беше омършавяло	бяха омършавели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще омършавея	ще омършавеем
2 лице	ще омършавееш	ще омършавеете
3 лице	ще омършавее	ще омършавеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм омършавял	ще съм омършавяла	ще съм омършавяло	ще сме омършавели
2 лице	ще си омършавял	ще си омършавяла	ще си омършавяло	ще сте омършавели
3 лице	ще е омършавял	ще е омършавяла	ще е омършавяло	ще са омършавели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да омършавея	щяхме да омършавеем
2 лице	щеше да омършавееш	щяхте да омършавеете
3 лице	щеше да омършавее	щяха да омършавеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм омършавял	щях да съм омършавяла	щях да съм омършавяло	щяхме да сме омършавели
2 лице	щеше да си омършавял	щеше да си омършавяла	щеше да си омършавяло	щяхте да сте омършавели
3 лице	щеше да е омършавял	щеше да е омършавяла	щеше да е омършавяло	щяха да са омършавели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	омършавеел съм	омършавеела съм	омършавеело съм	омършавеели сме
2 лице	омършавеел си	омършавеела си	омършавеело си	омършавеели сте
3 лице	омър-ша-ве-ел омършавеел е	омър-ша-ве-е-ла омършавеела е	омър-ша-ве-е-ло омършавеело е	омър-ша-ве-е-ли омършавеели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	омършавял съм	омършавяла съм	омършавяло съм	омършавели сме
2 лице	омършавял си	омършавяла си	омършавяло си	омършавели сте
3 лице	омър-ша-вял омършавял е	омър-ша-вя-ла омършавяла е	омър-ша-вя-ло омършавяло е	омър-ша-ве-ли омършавели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм омършавял	била съм омършавяла	било съм омършавяло	били сме омършавели
2 лице	бил си омършавял	била си омършавяла	било си омършавяло	били сте омършавели
3 лице	бил омършавял бил е омършавял	била омършавяла била е омършавяла	било омършавяло било е омършавяло	били омършавели били са омършавели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да омършавея	щяла съм да омършавея	щяло съм да омършавея	щели сме да омършавеем
2 лице	щял си да омършавееш	щяла си да омършавееш	щяло си да омършавееш	щели сте да омършавеете
3 лице	щял да омършавее щял е да омършавее	щяла да омършавее щяла е да омършавее	щяло да омършавее щяло е да омършавее	щели да омършавеят щели са да омършавеят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм омършавял	щяла съм да съм омършавяла	щяло съм да съм омършавяло	щели сме да сме омършавели
2 лице	щял си да си омършавял	щяла си да си омършавяла	щяло си да си омършавяло	щели сте да сте омършавели
3 лице	щял да е омършавял щял е да е омършавял	щяла да е омършавяла щяла е да е омършавяла	щяло да е омършавяло щяло е да е омършавяло	щели да са омършавели щели са да са омършавели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих омършавял	бих омършавяла	бих омършавяло	бихме омършавели
2 лице	би омършавял	би омършавяла	би омършавяло	бихте омършавели
3 лице	би омършавял	би омършавяла	би омършавяло	биха омършавели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
омър-ша-вей	омър-ша-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		омър-ша-вял
		непълен член	омър-ша-ве-лия
		пълен член	омър-ша-ве-ли-ят
	женски род		омър-ша-вя-ла
		членувано	омър-ша-вя-ла-та
	среден род		омър-ша-вя-ло
		членувано	омър-ша-вя-ло-то
множествено число			омър-ша-ве-ли
		членувано	омър-ша-ве-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	омър-ша-ве-ел
	женски род	омър-ша-ве-е-ла
	среден род	омър-ша-ве-е-ло
множествено число		омър-ша-ве-е-ли